Определение за шизофрения
Автопортрет от Винсент ван Гог – художник, предполага се, че е страдал от шизофрения
Шизофренните разстройства са разнообразно проявяващи се и протичащи. Те се характеризират с фундаментални и характерни отклонения в мисленето и възприятията, афекта, когнитивните способности. Яснотата на съзнанието обикновено е запазено. Нарушенията засягат най-основните функции, които дават на здравия човек чувство за индивидуалност, неповторимост и самостоятелност. При различните хора разстройството може да се проявява по различен начин, а при един и същи човек то може да води до различни прояви във времето. Групата на шизофрениите включва няколко форми – параноидна, кататонна, хебефренна, проста. Шизофрениите са твърде чести и засягат около 1% от хората в популацията.
Симптоми на шизофрения
Джон Форбс Наш-
математик, носител на Нобелова награда, диагностициран с параноидна шизофрения, придружена от лека форма на депресия
Налице са някои основни характерни симптоми, като те се придружават от значимо влошаване на функционирането за относително продължителен период от време. Някои персистиращи характерни симптоми често остават до края на живота.
За шизофренията са характерни позитивни и негативни симптоми.
Позитивните симптоми са представени от налудности, халюцинации, дезорганизирана реч и чудато поведение.
- Халюцинациите са абнормности на възприятията (без да е налице източник, може да има чуване на гласове, видения, усещане на особени миризми или вкусове, необичайни усещания в тялото).
- Налудностите са изкривявания на мисленето – т.е. несъразмерни интерпретации на информацията, често по начин, който подсказва заплаха или увреда.
- Дезорганизираната реч е разстройство на езика и комуникацията, което отразява подлежаща мисловна разкъсаност. Дезорганизираното поведение е разстройство на моторните и поведенческите механизми на мониториране и контрол.
- Позитивните симптоми при шизофрения може да се проявяват различно при отделните пациенти. Например, един пациент може да чува гласове или да се чувства преследван, а друг може да е с разкъсана реч и да има промени в поведението.
Картина на Луис Уейн – художник, диагностициран с Шизофрения
Негативните симптоми на шизофрения отразяват загуба или понижение на нормалните психични функции. Негативните симптоми включват алогия (изразено обедняване на речта), изглаждане на афекта (понижена способност за изразяване на емоции), анхедония (загуба на способност да се изпитва удоволствие, загуба на интерес и социални взаимоотношения) и абулия (неспособност да се започне и поддържа целенасочено поведение).
Докато позитивните симптоми са често забележими, явни, привличащи вниманието към болестта на пациента, негативните влошават годността на личността да функционира във всекидневието. Тези симптоми пречат на пациента с шизофрения да изгради нормални отношения, да посещава училище, да се задържи на работа, да създаде приятелски и интимни връзки, да функционира нормално в социума.
Освен тези психотични, дезорганизирани и негативни симптоми, съществуват и редица други симптоми като влошаване на вниманието, липса на критичност, кататонно поведение и феномени. Много от общите симптоми като налудности имат различни специфични подтипове – например, могат да включват различни теми като преследване, ревност, величие и религиозност. Халюцинациите, от своя страна, могат да повлияят много различни модалности – слухова, зрителна, тактилна, обонятелна, вкусова, като най-често се срещат слуховите халюцинации.
Джак Керуак, писател, диагностициран с шизофрения
Негативните симптоми могат да се разделят в четири подгрупи: афективни, комуникативни, волеви и социални.
- Афективните симптоми включват емоционално изравняване, понижен емоционален резонанс, липса на емоционална пластичност и нормално емоционално модулиране на настроението, анхедония, апатия, липса на мотивация и инициативност. Съществува дефицит на лицевото изразяване, липса на очен контакт, промяна в гласовото изразяване. Жестовете може да изглеждат изкуствени или механични, а гласът – да е скован, неестествен или с намалена модулация. Болните с тежко изравняване на афекта могат да изглеждат лишени от лицева експресия или комуникативни жестове. Те могат да изглеждат невъзмутими, студени, с малко спонтанни движения, да говорят монотонно, да гледат безизразно в празното пространство. Дори когато разговорът стане емоционален, афектът на пациента е несъответен за неговите чувства.
- Комуникативните симптоми се изразяват в това, че речта на пациента може да е редуцирана количествено и информационно. Може да говори малко, бавно, да прави кратки, прости изречения, а в по-тежките случаи – почти да не говори. Речта показва тенденция да бъде неясна и обобщена. Периоди на мълчание могат да се получат преди пациентът да отговори на даден въпрос или по средата на неговия отговор.
-
Сид Барет – музикант, Пинк Флойд, твърди се, че е страдал от шизофрения
Волеви симптоми са хипобулията, психомоторната забавеност, стереотипизацията на поведението, монотонността на действията, загубата на инстинкти, подтици. Пациентът може да показва загуба на импулси и подтици или целенасочено поведение. Поддържането на външния вид е лошо, а физическата активност обикновено е ограничена, самообслужването не е на нормалното равнище. Пациентите често имат сериозни трудности да спазват работното време. Не се справят със започвето на нови активности, участват без охота в тях и се нуждаят от чести напътствия.
- Социални симптоми. Налице е социално оттегляне, отчуждаване, промяна на цикъла сън-бодърстване, нарушава се циркадната динамиката. Интересът към социалните активности и връзките с другите хора са намалени. На заден план стоят дори дори приятните и занимателни активности. Междуличносните отношения представляват по-малък интерес. Пациентите не изпитват скука. Налице е оттегляне от приятелите, приятелството става рядко и повърхностно, с малко споделена интимност. Контактите със семейството се неглижират. Намален е и сексуалният интерес.
Лечение на шизофрения
Едуард Айнщайн – син на Алберт Айнщайн, диагностициран с шизофрения
Основният принцип при шизофрения е лечение в общността.
Изолацията на тези болни, за които проблем е самоизолацията по болестни причини е толкова вредна, колкото и функционалните мозъчни промени, причиняващи самата психичната болест.
Лекарствената терапия е предимно с медикаменти от групата на антипсихотиците. Основното при подбора на подходящ медикамент е спектърът на страничните явления – при конвеционалните невролептици те са предимно от страна на екстрапирамидната система, както и по отношение на бодростта и на когницията, а за тези от втората генерация – атипичните – метаболитни нарушения, промени в QT-интервала.
Електро-конвулсивна терапия се прилага във всички етапи на лечението при спазването на стандартите за тази процедура, като този метод не е първи избор на лечение
Психотерапията също е показан метод на лечение.
Транскраниалната магнитна стимулация (ТМС) е важен съвременен, модерен метод на лечение на шизофрения и подпомагане на медикаментозната терапия, значим по отношение на подобряване на ефективността и липсата на сериозни странични ефекти.