Определение за афективни разстройства
Афективните разстройства или разстройствата на настроението са състояния, при които основното нарушение е промяна в настроението или афекта, обикновено към потиснатост (с или без придружаваща тревожност) или към приповдигнатост. Това обикновено се съпровожда с промяна в общото равнище на активност, както и понякога с промяна в апетита и теглото, нарушения на съня, смущения в сърдечно-съдовата система и стомашно-чревната функция. Повечето от тези разстройства имат тенденция към повторяемост и началото на отделните епизоди често е свързано със стресови събития или ситуации.
Характеристика на афективните епизоди
Манийният епизод обикновено се представя с повишено настроение и активирана двигателна и психична дейност.
Хипоманията е по-лека степен на манията – персистиращо леко повишение на настроението (поне няколко дни наред), чувство за повишена енергия, повишена активност и обикновено подчертано усещане за благополучие и за физическа и психична ефективност. Често са налице повишена общителност, приказливост, прекомерна фамилиарност, повишена сексуална енергия и намалена нужда от сън, но не до степен, която води до сериозно разстройство на работоспособността или до социални санкции.
Манията без психотични симптоми се характеризира с повишено, несъразмерно на обстоятелствата настроение и може да варира от безгрижна веселост до почти неконтролируема възбуда. Налице е повишена енергия, свръхактивност, речев напор и намалена нужда от сън. Нормалните социални задръжки отсъстват. Себеоценката е повишена.
Манията с психотични симптоми е с по-изразена клинична картина, повишената себеоценка и идеите за величие могат да прераснат в налудности, а раздразнителността и подозрителността могат да прераснат в налудности за преследване. Летежът на мислите и речевият напор могат да направят речта неразбираема.
Депресията се изразява в понижено настроение (по-изразено сутрин), психомоторна и мисловна забавеност; липса на енергия, удоволствени преживявания и интереси; песимистични мисли, ниска самооценка, силна умора след минимално усилие, нарушения в концентрацията, идеи за виновност и безполезност, тревожност и напрежение, суицидни мисли (за самоубийство), нарушен сън, апетит и либидо.
Пациенти с леки депресивни епизоди често се обръщат към първичните и общи здравни заведения, докато в психиатричните стационари постъпват предимно пациенти с по-тежки депресии. Депресивните епизоди могат да бъдат леки, умерено тежки или тежки, без или със соматични прояви. Разграничаването между лека, умерена и тежка степен се определя от клиничната преценка за наличието, типа и тежестта на проявите. Нивото на обикновената социална и трудова активност често е добър общ ориентир за вероятната степен на тежест на епизода.
Определение за Биполярно афективно разстройство (БАР)
Биполярното афективно разстройство се характеризира с повтарящи се епизоди, при които настроението и равнището на активност на болния са съществено нарушени, като тези нарушения в някои случаи се изразяват в повишаване на настроението и увеличена енергия и активност (мания или хипомания), а в други – в понижаване на настроението и намалена енергия и активност (депресия). Възстановяването между епизодите по правило е пълно. Терминът манийно-депресивна болест или психоза сега се използва главно като синоним на биполярно разстройство.
Диагноза
Преценката на конкретното актуално болестно състояние може да бъде: биполярно афективно разстройство, сегашен епизод – хипоманиен, маниен без психотични симптоми, маниен с психотични симптоми, умерена или лека депресия без соматични симптоми, умерена или лека депресия със соматични симптоми, тежка депресия без психотични симптоми, тежка депресия с психотични симптоми или смесен епизод. Извън епизодите, когато човек е в нормално здраве, диагнозата е биполярно афективно разстройство, ремисия.
Лечение
Прилагат се, в зависимост от епизода и водещите симптоми, стабилизатори на настроението (тимостабилизатори), антипсихотици, антидепресанти, анксиолитици, но понякога е необходимо елетроконвулсивна терапия. Модерни биологични методи на лечение са репетитивната транскраниална магнитна стимулация (rTMS) и Транскраниална стимулация с постоянен електрически ток (tDCS).