Хроничният професионален стрес може да доведе до състояние, наречено бърнаут или синдром на професионалното изпепеляване. Симптомите включват усещане за емоционално изчерпване, намалена чувствителност към хората на работното място и разочарование от собствените постижения на работното място.
Бърнаут (от англ. burn out – прегарям) се изследва от 70-те години на миналия век. В началото понятието се използва във връзка с отрицателните последствия от професионалното претоварване, като се оформят три големи групи симптоми: емоционално изтощение, вътрешно дистанциране и намаляване на постиженията. Професиите, които са най-уязвими включват лекари, полицаи, учители, персонал на затвори, летци, управляващи полети, миньори. На по-късен етап започва да се говори за синдром на стрес при социономични професии, подпомагащи по някакъв начин хората в обслужващата сфера.
Първата статия за синдрома на професионално изпепеляване (бърнаут, burn out) се приписва на американския психолог Хърбърт Фройденбергер, публикувана през 1974 г., а самото понятие „бърнаут“ е въведено от Фройденбергер и Маслах през същата година, в резултат на наблюденията им по време на войната във Виетнам и при служители от социалните грижи. През 1980 г. Фройденбергер публикува книга, посветена на бърнаут, превърнала се в стандартно описание на този феномен. Синдромът се описва като „съвкупност от психологични, психиатрични и соматични симптоми, рефлектиращи в значими социални интеракции с негативен ефект и развиващ цялостното функциониране стрес”. Фройденбергер описва съвкупност от симптоми, проявяващи се при силно отдадени служители, работещи в „Движението за безплатни клиники“. Той пише, че определен брой телесни и поведенчески симптоми се появяват при някои хора, обикновено след като са работили в една и съща институция в продължение около година. Работещите в клиниката изглеждали емоционално изтощени и депресивни, ставали тревожни и раздразнителни. Започнали да бъдат цинични и подозрителни към колегите си. Мисленето им станало ригидно и неадаптивно. Съпротивлявали се на промяната, приемали всяка новост като допълнителна тежест за техните претоварени вече до крайност възможности за справяне. Оплаквали се от физически симптоми като умора, главоболие, смущения в стомашно-чревния тракт, безсъние. Професионално изпепелените лица прекарвали все повече време на работното място, успявайки да свършат все по-малко работа качествено. Времето им минавало, просто „мотаейки се”, без да се върши нещо полезно. Социалният им живот също страдал, защото ежедневният извънреден труд се отразявал негативно на взаимоотношенията им с другите хора, извън работата. След описанието на Фройденбергер за бърнаут се появили множество представяния на подобни случаи сред хора с различни професии, включително медицински сестри, лекари, спешни медицински техници, здравни работници, занимаващи се с психично здраве, социални работници, полицейски служители, учители и служители на търговски фирми.
Редица научни изследвания, проведени в България, показват все по-голямото разпространение на синдрома бърнаут у нас.